? ??????????????Sweet Beach? ????? ?? ???Rating: 4.3 (348 Ratings)??11 Grabs Today. 96158 Total Grabs. ???
???Preview?? | ??Get the Code?? ?? ?????Coming Home? ????? ?? ???Rating: 5.0 (2 Ratings)??6 Grabs Today. 1809 Total Grabs. ??????Preview?? | ??Get the Code?? ?? ???????Me On The Beac BLOGGER TEMPLATES AND TWITTER BACKGROUNDS ?

петък, 29 юни 2007 г.

Тихо...

Не ме проклинай.
Дадох ти очи,
с който да бленуваш слънце.
Без мене тоя свят ще е незрим.
Не си отивай, любовта ми в спазъм
гърдите ти без жал ще задуши.
Сбогуваш ли се с мен, не се завръщай.
И мислено не ми пиши писма.
Щом нейде обич тръгне... пак не идва
без зов ще чезнат нашите слова.
И ний ще чезнем - хора-сенки,
oстнали без думи и без сетива.
Ненужни... никому ненужни
случайни скитници без имена.
Не се сбогувай.Не мисли, че ненайдено
съдбата ще ни срещне с тебе пак.
Щом нейде обич тръгне... тя не чува
и няма връщане назад.
Не си отивай.Ще прелее тишината.
И тоя свят ще бъде тих.
Ще викаш ти и няма да те чуя.
И ще останем толкова сами...

четвъртък, 7 юни 2007 г.

Дълбоко


С теб си приличаме.
В очите. И огъня.
Ще се напия от думи
и пак ще си отида жадна.
Прекалено се страхувам
да си открадна...
от твоята жива вода.
И даже не искам да зная...
колко се давиха в нея ?!
Аз ли съм новата истина,
която соли бреговете ти...
С теб се знаем.
Кажи колко сълзи
си приготвил за мен във ръцете си ?!
С теб се знаем.
Твоите извори не напиват...
пресичат през кръста...
Да си кажем... дори да изплувам...
ще съм мокра и никога същата.

Обричане


Не се залъгвай.
Сто пъти да тръгнеш
ще се завръщаш уморен и благ.
Ръцете ти ще чакат да прегърнат
напукани от болка мене пак.
Случайни мисли ще поискат да си идеш,
случаен зов от нийде ще ехти
и ще те вика, може би ще тръгнеш...
навярно ще поискаш да ме замениш.
Не се залъгвай тая обич е кат рана,
като характер тежък, като белега на нож...
като кръщение на тайна вяра...
като знамение в проклета, черна нощ.
Любов случайна може би...
Случаен полет... през сто живота изживян.
Случаен стон изказан сто пъти на глас...
море и птици, удари и рани...
любов... която винаги остава в нас !

сряда, 6 юни 2007 г.

Аз вярвам в мълчаливите моменти

Не искай друга обич. Тежки думи
не казвам никога на глас.
Отричам се от твърдите обвивки.
Аз се топля
със другото, заспало тихо в нас.
Което само нощем се пробужда
с лице на друг, но с име на Любов
като проклятие което ни изгаря
и праща неповторен нийде зов.
И щом узрее нощите ще го изпратят
ще се роди
и в скута ти ще сложи тихо длан
ще бъдеш мой, ще бъда само твоя.
Не искай друга обич да ти дам.
Ще паднат мислите ми,
вятърът ще ги орони
и ако в твоита длан се приземят
не искай друга обич, моите тайни
сами в ръцете ти ще изгорят.
Като наказани от тежка клетва
ще се молят...и може би ще си добър,
за да ги приютиш
като деца останали бездомни
прегърнат в тях, спокойно ще заспиш.
И аз стократно ще докажа любовта си
и аз стократно ще ти върна нежността.
Безкрайно вярвам в мълчаливите моменти
и в обич тежка като име на жена.


Мислено


И някой ще ти каже,
че съм тръгнала.
Случайно писмо...
изпратено мислено.
Някои хора
никога не се сбогуват
навярно е страшно,
че те са най-истински.
Някое куче ще излае по-силно,
ще огласи на площада,
от теб, че съм тръгнала...
жестоко,
но някак дори по-човешко
за твоето сбогом, друг ще прегърна.
Някой случаен гост на деня ми.
И шепнешком ще помоля за прошка
от него.
Мислено пак на теб ще говоря...
Някой ще каже, че съм си тръгнала.
Но няма да знае...
мислено аз,че все още съм твоя.


Cлучаен посетител


Не ми обръщай гръб
сподавената нежност
ще тръгне след теб като кученце.
Ще ще ти маха с опашка.
Ще се вре във краката ти.
Отдавна не знаем да бъдем свободни.
Ние си теглихме помниш ли ролите ?!
Кой изиграл е нашите нощи
все ми е тая.Ние сме другаде.
Твърде е къснода мислим за тръгване.
Смесихме много истории и реплики
късно е веч за отворен финал.
Тръгва последния зрител от пейката,
може би всичко от нас е видял,
ти остани във прегръдка, да тръгва -
случаен в нощта посетител
тая любов е за него изтъркана,
но за нас все още спасителна...