Ще се разсмее вятъра (Ще огласи следите)

Ще се разсмее вятъра виновно.

Много мисли...

ограбени от собствена вина.

И тая обич... ненадейна ще си иде

стопена във последната зора.

Очите никога не виждат...

когато се напивам от тъгата.

Не бях добра. Напразно се ударих

във скърцащите стъпки на мъглата.

Да бъдеш първата любов за мене -

премного нежност ти спестих.

Последна може би. Не ме преглъщай.

И името ми в клетви не търси.

Отивам си. Отдавна забранена.

А вятъра следите ми оглася...

Така е писано. Съдба човешка -

с последната любов да се намразя.