Загубваме завинаги звездите (За две ръце)

За две ръце - протегнати насреща,

понесли върху себе си тъгата

и две очи застинали у мене,

чийто зов в душа ми е заплакал...

За тях сърце ми е преливало... от песен.

За тях бих минала и хиляди недра.

Преди да падне помежду ни тежка есен

и да прелее най-внезапната река.

За две ръце, които губя... безвъзвратно.

За две очи, които спомням нощ и ден.

Аз знам, че тръгна ли... без теб оставам сляпа

и тоя свят вовеки променен.

И думи две, който си копнял отдавна...

ще ти изпратя аз - по вятъра заръка.

Не ги чети. Не си открадвай

ти на сърцето ми най-призрачната мъка.

Защото трябва нещо да се случи,

кога най-тъжното между ни се е спряло

загубваме завинаги звездите...

и трябва да започнем отначало.