И да ме отречеш! (Борба бе нашата любов)

И да ме отречеш на глас! Да не забравиш.

И да се кръстиш, и да чукаш на дърво.

И да проплачеш... че почти си тръгвам.

Дано веднъж ме разбереш... дано.

И до пресъхване дано да ме забравяш.

Брезите покрай тебе да мълчат.

Не те обичам. И не те наказвам.

Дори писмата ми до смърт за теб скърбят.

Но да остана - на среднощните забрави

които ти отдавна си постлал...

не бих могла. На сън дори ме парят

сълзите дето ти не си пролял...

И думите които чаках... Отвържи ги.

Борба бе нашата любов... не знам защо.

Отивам си. Отдавна победена.

Дано веднъж ме разбереш... дано.