Неизплакано

Господи, полепнах по стените.

Земята под нозете ми е като длан.

Намирах много. А по сто пъти го губех.

Един живот - спектакъл изигран.

Преди дори да е започнал. А изречен.

И всеки стих - неписан. А мечтан.

Прогоних много. Някои ме обичаха...

А мен ме нямаше. И всеки беше сам.

По малко лъган и презрян. От нецелуване...

във крайчеца на устните му се стопявах.

Господи... задавям се в сълзите си,

които цял живот за никой не изплаках.