Най - истинският си отиде.
Взе небето.
Превърнах го във стих. А ме боли.
(Предимно плача. И не се срамувам)
Дори дъгата ми до смърт се отегчи.
Най-истинският си отиде.
Идват други.
И някой имат хубави очи...
(Предимно ги отпращам. И пирувам.
Със отлежало вино от сълзи.)
Най-истинският си отиде.
А земята...
(По правило все още се върти)
Не влизам в църква. Бог е милост...
ала най-истинският няма да прости.
0 коментара:
Публикуване на коментар