Полето е пусто. Няма го стадото.
Редят се кат молитва часовете.
Тежи ми сърцето, тежи от очакване
тежат ми от болка ръцете.
Пресъхна геранът от жега и мъка.
Плетът е съборен от спомени.
Прашен е двора. Скърцат вратите.
Лехите са сухи, кат рани отворени.
Няма я глъчката. Тихо е селото.
По жиците кацнали врани...
Прости ми, намокрих ръцете ти, дядо
...Заспиваш ли вече?!
... забиха черковни камбани....
(Посветено на прадядо ми... Почивай в мир)
