На прадядо

Полето е пусто. Няма го стадото.

Редят се кат молитва часовете.

Тежи ми сърцето, тежи от очакване

тежат ми от болка ръцете.

Пресъхна геранът от жега и мъка.

Плетът е съборен от спомени.

Прашен е двора. Скърцат вратите.

Лехите са сухи, кат рани отворени.

Няма я глъчката. Тихо е селото.

По жиците кацнали врани...

Прости ми, намокрих ръцете ти, дядо

...Заспиваш ли вече?!

... забиха черковни камбани....

(Посветено на прадядо ми... Почивай в мир)