Обричане

Не се залъгвай.

Сто пъти да тръгнеш

ще се завръщаш уморен и благ.

Ръцете ти ще чакат да прегърнат

напукани от болка мене пак.

Случайни мисли ще поискат да си идеш,

случаен зов от нийде ще ехти

и ще те вика, може би ще тръгнеш...

навярно ще поискаш да ме замениш.

Не се залъгвай тая обич е кат рана,

като характер тежък, като белега на нож...

като кръщение на тайна вяра...

като знамение в проклета, черна нощ.

Любов случайна може би...

Случаен полет... през сто живота изживян.

Случаен стон изказан сто пъти на глас...

море и птици, удари и рани...

любов... която винаги остава в нас !