Маскарад

"На масата е другото лице..."

Под маската е целият ти свят...

Дори очите плачат зад очите вече.

Живота ти - същински маскарад.

Дори викът ти - в тишина облечен.

А аз когато викам. Ти страниш.

Глава обръщаш. Даже подминаваш.

Един такъв - ни клоун, и ни артист...

Последната си нежност разпродаваш,

на някой търг за мижави стотинки.

Нощта дори е свила рамене...

Кога се палиш?! И кога се подаряваш?!

(Не стигат вече двете ти ръце.)

А своите да ти подам? И ти изтръпваш.

Дори душата ти не вярва във душата вече.

Намразил си ме. (Може би обичаш.)

Заключил си ме. някъде. Далече.
А пък зад маската е целият ти свят...

Троши се. Рухва. Тишина...

Какъв нелеп и нечовешки маскрад.

Антракти... реверанси. И цветя.