Не помня вече някъде да ме е имало.
Но ти ме запомни - отчаяна и малко луда.
И как проклинам твоите очи,
и как сърцето ми забява всеки удар.
Изпих последната си чаша със горчилка.
Не помня вече някого да съм обичала.
Прерязох вените на мнимите мъже,
които нощем гневно ме отричаха...
Не помня вече някога да съм се раждала.
Прегризани любови. Дупки в хаоса...
Познах ли?! Даже в твоите очи...
от ден на ден ме има все по-малко...
Но ти ме запомни - отчаяна и малко луда.
И как проклинам твоите очи,
и как сърцето ми забява всеки удар.
Изпих последната си чаша със горчилка.
Не помня вече някого да съм обичала.
Прерязох вените на мнимите мъже,
които нощем гневно ме отричаха...
Не помня вече някога да съм се раждала.
Прегризани любови. Дупки в хаоса...
Познах ли?! Даже в твоите очи...
от ден на ден ме има все по-малко...
2 коментара:
Много ми хареса!
Много хубав стих!
Поздравления! :)
Приеми скромните ми благодарности :)
Публикуване на коментар