Хербаризираният човек

"Нищото поражда невероятно чувство на празнота, а празнотата е убийствена константа"

Дензъл Ребеловски

Последната любов я преживях.

Като ранено куче, хвърлено на двора.

Не ми е крив стиха. Или света.

Не мразя празниците, виното и хората.

Дори да страдам. Имаме небе,

което да ме пази от незнайното.

Сълзата ми, в окото на дете

е по-добре да се прегърне и да падне.

Сега се плаша повече от нищото.

От празните константи на сърцето си.

Защото вместо гняв се скрих (Като поет)

между стари редове от стиховете си.