В сън ме върза

В едно надбягване със дните си се лъжем,
че истинска е нашата любов.
Във лицемерни нощи ме прегръщаш
със тъжен, недодялан зов.
Във сън ме върза и в съня си ме забрави.
Обличам дните си с фалшива красота.
Усмихвам се на разни минувачи,
ала от шепите се рони самота...
Побирам щастието си в кибритена кутийка
и питам сто пъти какво си дал...
една любов, която дишаме на пресекулки
събрана в нощи от омраза и печал.
А аз не искам вече нощи разпиляни,
че тая обич адски ме боли.
Във сън ме върза и в кошмара ме забрави...
За миг върни се само и от съня ме отвържи