Димящи Аса

Не казвай "Oтивам си". Погледа стига.
Твойто мълчание с мен се прощава
вместо баналното "Сбогом, обичах те."...
тъжната тягост подпира вратата.
Помахай за края... все още живея
дори през измислени нощи и дни.
В позора на мрака излишни са думите,
тишината последна с тишина докосни.
Виновните спят във сълзите ми вече.
Отдавна простени. Жал забрави.
Асо на асото. Без победени.
Никой не гледа... аз ще полача.
Ти си свободен от мен да вървиш.
Всичко е просто игра на сбогуване.
В някой козовете, в друг самотата...
Ти си на ход. Асо и довиждане.
Тръгваш след себе си. Край на играта.