Три нощи, четири луни.
Зорите ми се месят в урагани.
Понякога останали сами,
проплакват сънищата ни
със гласове на врани.
В мълчание се стягат ветровете,
една ли нощ над двама ни са бдяли.
Не идвай никога при мене призори,
за мойто утро няма длани.
И няма устни. Думите пресъхват.
Реките се разливат на обратно.
Не срещат бреговете ми вълни,
че срещите ми си отиват безвъзвратно.
Нежалени, неканени. Миражи.
Ела във нощите ми - вик изтръгнат.
И после ме сънувай във Зори...
Зори, които няма да се сбъднат.
0 коментара:
Публикуване на коментар