А нощем се разпръсваха очите ти (Запомняне)

A нощем се разпръсваха очите ти

като внезапен, летен звездопад.

И помнят прилива на устните косите ми,

ръцете на обичан непознат...
Сънят ми помни как посрещаше въздишките

и влюбените залези, без имена.

Как падаха в душата ми трвогите

като обрулени от вятъра листа...
И помня всичко - мигове и звуци,

как мислите ти в моите се топят...

Ръцете ти разливащи се в мене,

които нямат страх да изгорят.
И твоето целуване за края

все още помня цяла... и кълна.

А нощем се разпръсваха очите ти,

като внезапен, летен звездопад...