Знам, че съм леко крива и некрасива

Не обичам цветя. И се смея наопаки.

Като в старите филмови ленти

не достига в зениците цвят и обичане.

Все съм сива. Без вик и без време.

Изиграх си усмивките. Дългите рокли

изгоряха от фалш и позори.

Все съм крива. И късна за чуждо обичане.

Всеки залез е смешно престорен.

За какво да се питаме с тези Случайните.

Все съм крива. И трудна за цвят.

Чезнат в дланта ми светлинни копнежи

все несрещнали стон или свят.

Не намерих цветя. И пребродих антрактите.

Зная днеска, че леко съм крива.

Некрасива да имам хубав финал.

Не обичам цветя. А не ми и отиват.