Не тръгвай с края

По устните се плъзга тишина.

Не тръгвай с края...

колко е ненужно.

Как просто всичко си отива

и става всичко помежду ни чуждо.

Две гневни сълзи спускат се в душата.

На глътки пия нашата последна среща.

Пия дълго, пия бавно

изпросената ти последна нежност.

Такива тъжни мигове тежали на душата

като стари белези от нож.

И щом се плъзне ядната зараза

при нас се връщат всяка нощ.

А аз си мислех, че си отидем друго яче -

ще се усмихнеш, аз ще се усмихна...

Ще бъде пролет, люляка ще цъфне

и може би ще съм дори щастлива.

Не тръгвай с края...

Колко е ненужно.

От безсилие ръцете ме болят.

И знам, че е нередно да те спирам.

Така е късно днес без тебе да живея,

а ми е много рано още да умирам.

На Ц.Р.