Не идваш вече в тъжните ми нощи

Не идваш вече в тъжните ми нощи.
Пресъхнаха очите да се взират.
Да знаеш колко са самотни часовете,
когато чакаш, ала не намираш.
Не ми достига дъхда те догоня,
ръцете ми не стигат да прегърна,
а аз така си вярвах, че ще плисне
от някъде внезапна обичта
и сам при мен ще се завърнеш.
Все по студен и гневен вятърът вилнее.
Вярваш ли ми...тук е тихо, пусто.
Стотици спомени тежат като стена
изграждаща най-тягостното чувство.
Аз знам...Не идваш вече в тъжните ми нощи.
От душата си как да изсмуча прахта ?
Как ми трябват само за малко ръцете ти,
че по моите без тях се спусна ръжда.