Не се усмихвай

Най-сетне се оказа, че ме търсиш

сред самотата от безброй ръце.

Не се усмихвай тази наша среща

като дете ограбено реве.

И не, че е последна,

но е глухаи всеки зов е малко стар и тих

и закъснял достатъчно да е излишен

подобно пожълтял, намачкан лист.

Не се усмихвай, толкова е тъжно

когато във ръцете ми заспива

отчаян и последен зов,

но твърде закъснял да го прегърна

с предишна нежност и любов.

Да се разходим.

Да погазим в парка

листата паднали нощес,

не се усмихвай, прегърни ме тъжно

със любовта ти се сбогувам днес.

Най-сетне се оказа, че ме търсиш

сред самотата от безброй ръце.

Не се усмихвай.

Закъсняхме вчера,

а днеска друга среща ме зове.