Приюти ме.
Толкова съм малка и нещастна.
Не ме предавай.
Толкова е рано
така нелепо да си тръгне любовта
и да осъмна някъде без рамо,
на което мога да поплача.
Не си отивай.
Толкова е късно.
Разбираш ли сега е невъзможнода те държа в ръце...
и да те пусна.
По устните се плъзга твойто име.
Без тебе нямам бряг и нямам брегове.
Останаха ми толкова ненужни,
напукани от болката ръце.
Ала ръцете ми не стигат да прегърна
и сълзите не стигат да те спра.
Така е късно, Боже да те пусна,
така е рано и нелепо да си иде любовта.
0 коментара:
Публикуване на коментар