Изтъняло (От учтивост)

Депресират ме хората с тънки души,
които се късат тихо. По залез.
И просто не мога да плача за теб.
(От страх, че бих се намразила)

Защото аз вечно се спъвам в живота.
(Художникът тъй се препъва в платната си)
Ако утре във всеки дъжд, виждам теб...
Тогава?!... Бих се удавила.

И не ме залъгвай, че само веднъж
от любов и разстрел се умира!
Ненавиждам мъжете със тънки души...
И не моля за теб. (От учтивост.)