Приятно пътуване

Отдавна забравих виновните.
Влакове късни се сплитат...
Върви си. Облякох очите
които не могат да викат...

А другите страшно тежаха -
камък, завързан на шията...
Върви си. Последен е пътят,
когато един се отрича.

Когато един те предава...
а друг се продава за нищо...
на черната борса остават
мечти и обети в излишък.

Прости ми. Прости си и тръгвай.
За слабост не дават награда.
Перона те чака с усмивка,
а влакът за никой не страда...