Две хиляди години (Не се наддава)

Две хиляди години... самота.
И после нищо. Дето да ме върне.
Зарових си последната сълза...
във пясъка под скърцащите стълби.

Очите ми безделничат. Като кутрета
все още слепи и невзрачни за света.
Така очаквам нещо да се случи...
смирена и разстреляно - добра.

Среднощно и пияно. Теб очаквам.
(А на Случайните не съм дарила нищо.)
Да ми предложиш дългочакан зов.
Да ме обичаш колкото си искаш...

Но ти не се заканвай, че ще минеш.
Две хиляди години в мен кървиш...
Стотици необичани любими. И научих...
Не се наддава за сълзи.