Между два бемола

Душата ми се моли - премълчи ме!
Не ме оставяй думи да теша!
Не ме оставяй, чуваш ли?! Мълчи ме!
От удари не мога да заспя.

Очите ми пречупват небесата.
(От там на капки се оттича любовта)
Мълчи ме. Искам да съм рана,
между отделни молекули тишина.

Не ме крещи. (Не ща и да съм песен.)
От толкова изречени, мъгляви хора,
в живота ти за кратък миг поне
желая да съм пауза между два бемола...