Удавяне

Илюзия е тази нощ стъписана,
макар че силно си полепнал по ръцете ми.
Аз знам навярно, ще ми върнеш радостта
след няколко прегърбени столетия.

А до тогава сигурно дъждът е без вина,
за всичкото невидимо и само мислено.
О, ако можех да не те деля
с горчивите, човешки полуистини...

Ала след миг си тръгва нежността...
и стъпваме направо във сълзите си.
И няма как да обясним с дъжда,
че двамата се давим през очите си.