? ??????????????Sweet Beach? ????? ?? ???Rating: 4.3 (348 Ratings)??11 Grabs Today. 96158 Total Grabs. ???
???Preview?? | ??Get the Code?? ?? ?????Coming Home? ????? ?? ???Rating: 5.0 (2 Ratings)??6 Grabs Today. 1809 Total Grabs. ??????Preview?? | ??Get the Code?? ?? ???????Me On The Beac BLOGGER TEMPLATES AND TWITTER BACKGROUNDS ?

сряда, 14 ноември 2007 г.

Свърхдоза

Очите ми съвсем ги изгори. Отивам си.
(Видях достатъчно. Дори и чудо)
Мълчат зловещо нощните води...
(Подобно мен и те са плетени от лудост.)
Последен шанс да ми свалиш звезди.
А после две таксита, да си ида -
едно за мен. Едно за чуждите сълзи.
(А твоите не вярвам да ги видя.)
Аз иначе съм силна. (По наследство)
И само в църквата душата ми се молеше...
Ако ми беше Бог... (А мразя Богове),
то днес от вяра ми дойде във повече.

Вълчица в храма

Живота ме осъди - сто пъти на Ад...
а все по-свята в нощите ти влизах.
Очите си препълних с плът и следващ грях.
(А във душата ти - по-чиста от молитва.)

Сърцето си осъдих - сто пъти на Смърт,
а теб най-малко двеста те убивах.
Престори се небето (Наместо дъжд, валеше кръв)
А ти ме искаше от глупост (Или милост.)
А трябваше да сложиш тежък катинар
(Сега в безсъние със раните ти вия).
И сто пъти на непознати да беше ме раздал,
преди до смърт да ти оставя диря...

събота, 3 ноември 2007 г.

Неизплакано

Господи, полепнах по стените.
Земята под нозете ми е като длан.
Намирах много. А по сто пъти го губех.
Един живот - спектакъл изигран.
Преди дори да е започнал. А изречен.
И всеки стих - неписан. А мечтан.
Прогоних много. Някои ме обичаха...
А мен ме нямаше. И всеки беше сам.
По малко лъган и презрян. От нецелуване...
във крайчеца на устните му се стопявах.
Господи... задавям се в сълзите си,
които цял живот за никой не изплаках.

Най-истинският

Най - истинският си отиде.
Взе небето.
Превърнах го във стих. А ме боли.
(Предимно плача. И не се срамувам)
Дори дъгата ми до смърт се отегчи.

Най-истинският си отиде.
Идват други.
И някой имат хубави очи...
(Предимно ги отпращам. И пирувам.
Със отлежало вино от сълзи.)

Най-истинският си отиде.
А земята...
(По правило все още се върти)
Не влизам в църква. Бог е милост...
ала най-истинският няма да прости.

петък, 2 ноември 2007 г.

(Не)споделено

Не ми споделяй леглото си.
Чужда съм.
А последният блус е за друга.
(Аз от днес ще танцувам на ум)
И душа не остана за губене.
И ръцете си с мен не споделяй.
(Ще намеря и вино за сълзите.)
Запомни ме... отчаяно силна.
И без миг на страшно сбогуване.
Запомни ме - нищо неискаща.
Даже цяла в копнеж да теперя...
Знам последния блус е за друга.
А пък мен вече друг ме споделя.