? ??????????????Sweet Beach? ????? ?? ???Rating: 4.3 (348 Ratings)??11 Grabs Today. 96158 Total Grabs. ???
???Preview?? | ??Get the Code?? ?? ?????Coming Home? ????? ?? ???Rating: 5.0 (2 Ratings)??6 Grabs Today. 1809 Total Grabs. ??????Preview?? | ??Get the Code?? ?? ???????Me On The Beac BLOGGER TEMPLATES AND TWITTER BACKGROUNDS ?

четвъртък, 23 август 2007 г.

Ще се разгърнат нощите




Ще се разгърнат нощите и кладите ще пламнат
ще дойдат демони със смъртни имена
ръцете им ще те притегнат в спазъм
в окъпана от пълнолуние луна.


Не идвай, момко. Парят ми очите.
В мен устните проклятие и стръв.
Ще те притеглят с вопъл и косите
ще те завържат като тънка връв.


Отгоре ще се спуснат седем птици.
Пророчество в зениците им спи.
И в седем нощи ще се палиш... и утихваш.
Като змия в нозете ще пълзиш.


Не идвай, момко. Младост ти е тука.
Сърцето бие в силната ти гръд.
Ще се разгърнат нощите и нокти си ще впия...
ще искам дух, и кръв, и плът.

неделя, 12 август 2007 г.

Попътно


Ще се разминем с теб по гарите...
По навик. Вечерта ще скрие
посоката в която тръгваш ти.
От сто живота
мислено си пращаме писма...
и някой глух перон със тебе ни дели.

И нощите ни - лудост или тайна
зоват се сто пъти и сто пъти мълчат,
и срещат хора. Улици... и вятър,
но никога един и същи път.

Неканена, недоцелувана



Отмий ме от съня си. Посочи ме с пръст.
С проклятие от устни изтръгни ме.
Ти - недосънуван, неизречен блян
по мислите си с пепел изравни ме.

Ти името ми завържи за неизречените думи.
И в седем нощи седем пъти ме отричай.
Мен - неканена, недоцелувана жена,
която никога не спираш да обичаш.

Рисунка


Болят ме устните.
И пръстите.
И цветовете
с които те рисувах... мълчаливо.
Един внезапен мъж без име, изрисуван
по изпотените прозорци на очите.
Болят нозете ми. Земята ги прогаря
с ехтежа на далечните ти стъпки,
но да те спра - аз призрачно ранена...
ужасно мразя всички евтини отстъпки.
Върви. Гласът ти постепенно ще изчезне
и всички мисли в мене ще болят...
до време.
Ще те рисувам после - в спомен лек...
или от плът...
Едничък зов, завинаги останал в мене.

петък, 10 август 2007 г.


За срещите ни - никога несподелени,
в които се преплитат път и зов
и за разлъката която е във мене
преди последната въздишка от любов.
За тези срещи съм се палила...
откъм очите
и никога за други те не дала,
преди да срещнем кръстопът и болка
аз знам, че двамата със теб сме цяло.
Преди да ни отвее черна песен,
аз никога към други не вървяла,
все търся срещите ни - белолика обич
от дланите ни парещи изгряла.
Преди да ни повикат други думи
запомних срещите ни - красота и зов.
Преди отнякъде да долети една раздяла
аз имам тях и твоята любов.

неделя, 5 август 2007 г.

Ти беше най-нежното ми откровение

И смачкания фас в тревата - вместо сбогом.
И мътния ми поглед на дланта ти спира.
Отиваш си. Събирам мигове последни,
подпряла мъката си у гърба на изгрева.

В сълзи притегнати зениците ми парят.
От мене си отиваш - неизбежен.
Душата ми със ръце си ти прекърши.
Мълчи. Разбирам всичко вече ...
Ти беше най-нежното ми откровение,
което просто трябваше... да свърши.