? ??????????????Sweet Beach? ????? ?? ???Rating: 4.3 (348 Ratings)??11 Grabs Today. 96158 Total Grabs. ???
???Preview?? | ??Get the Code?? ?? ?????Coming Home? ????? ?? ???Rating: 5.0 (2 Ratings)??6 Grabs Today. 1809 Total Grabs. ??????Preview?? | ??Get the Code?? ?? ???????Me On The Beac BLOGGER TEMPLATES AND TWITTER BACKGROUNDS ?

сряда, 31 октомври 2007 г.

И сваляха звездите, слънцето, декорите и реквизита

Излъгах ли го? Той ли се излъга?
Кога съм го раздала целия на вятъра?
Не ми остана нищо - шепа егоизъм,
сълзлива реплика към края на театъра.
И много вечери на чужди постановки.
А на душата си се клех да бъда своя.
Една игра... без стъклени пантофки
в която нямам име. А не бях и твоя.
Каква ирония за щастие и лудост.
И роклите ми се подреждат кат декори.
Излъгах ли го? Той ли се излъга?
Дали дъждът от мъка се престори?!
А на душата й се клех да имам всичко.
(Зад ъгъла по малко ме открадват)
и свалят някъде декорите и реквизита...
Звездите са студени. А не ме и радват.

Повод за небе

Една дъга, която да ме мами
(И няколко реалности край нея).
Едно мълчание, препълнено от думи
И няколко любови да се смеят...
Веднъж и аз да имам нещо в джоба
(Квартално кино и билети за на никъде).
Такава съм от няколко столетия -
бездомна котка, свикнала да бъде ничия.
Намерих си и хора... да ме съжаляват.
И няколко портрета за да ме обичат.
Приятели с които да споделям масата...
а всъщност истински да ме отричат.
И вече ми е навик да се влюбвам в изгреви.
Усмихвам ти се... Вярвай ми, че съм добре.
Една дъга, която да ме мами сутрин...
е всъщност хубав повод за небе.

От края на земята те усещам (Точно в тази любов е излишно)

От края на земята те усещам.
(Точно в тази любов е безмислено)
Ако някога в мен прокървиш...
значи всъщност не съм те измислила.
Ако някога в мен се разплачеш
(Аз не вярвам на мъжки сълзи),
непременно от теб ще си тръгна
(Точно тази любов не боли).
Точно тази любов е утеха -
сто бутилки от ужас изпити.
За това с теб не струваме много.
Помогни ми. Спести си сълзите.
Ако някога в мен се задавиш...
(Просто глупав момент на обричане).
Точно в тази любов е излишно.
Тя е обич... без капка обичане.

понеделник, 22 октомври 2007 г.

И да ме отречеш! (Борба бе нашата любов)

И да ме отречеш на глас! Да не забравиш.
И да се кръстиш, и да чукаш на дърво.
И да проплачеш... че почти си тръгвам.
Дано веднъж ме разбереш... дано.
И до пресъхване дано да ме забравяш.
Брезите покрай тебе да мълчат.
Не те обичам. И не те наказвам.
Дори писмата ми до смърт за теб скърбят.
Но да остана - на среднощните забрави
които ти отдавна си постлал...
не бих могла. На сън дори ме парят
сълзите дето ти не си пролял...
И думите които чаках... Отвържи ги.
Борба бе нашата любов... не знам защо.
Отивам си. Отдавна победена.
Дано веднъж ме разбереш... дано.

сряда, 17 октомври 2007 г.

Сътресение

Тази нощ ще бъде пълнолуние.
Ще се задавят мислите на гарван.
Не съм спокойна. Страх ме е да падна
когато се ударя в тишината.
Ще се разтърсят нощните копнежи,
ще се стопят в следите на вълчица.
Отново с грешните ще палим свещ.
А Дявола е много нощтна птица.
Не ми чети писмата, наобратно.
По друг ще дойде северняка.
Ако се вгледаш в клетвите на старец...
И той за някого е плакал.
И ще се сблъскат бурите на много чувства.
От страх и ужас съкрушени.
Не съм спокойна. Нощите се палят.
Не си във мен. А нямам време.

вторник, 16 октомври 2007 г.

Загубваме завинаги звездите (За две ръце)

За две ръце - протегнати насреща,
понесли върху себе си тъгата
и две очи застинали у мене,
чийто зов в душа ми е заплакал...
За тях сърце ми е преливало... от песен.
За тях бих минала и хиляди недра.
Преди да падне помежду ни тежка есен
и да прелее най-внезапната река.
За две ръце, които губя... безвъзвратно.
За две очи, които спомням нощ и ден.
Аз знам, че тръгна ли... без теб оставам сляпа
и тоя свят вовеки променен.
И думи две, който си копнял отдавна...
ще ти изпратя аз - по вятъра заръка.
Не ги чети. Не си открадвай
ти на сърцето ми най-призрачната мъка.
Защото трябва нещо да се случи,
кога най-тъжното между ни се е спряло
загубваме завинаги звездите...
и трябва да започнем отначало.

неделя, 14 октомври 2007 г.

En tus labios hay indicious de que existe un paradiso /Son ellos mi aqua bendita te digo/*

На устните ти го прочетох. Има рай.
Но раят никога не е за живите.
Душите си нахранихме с илюзии...
а и от сънищата ни се пада по-възвишено.

Изсипват се над мислите звездите.
По-късно се познават някои истини -
разлъките се пият с много вино
и ни болят ужасно (Само мислено).

В останалото време те сънувам.
Или те чакам (Не че съм се вричала.)
Защото казват, че е много важно
поне един до смърт да съм обичала.
***
На устните ти го прочетох. Има рай.
Защото казвам ти,че са като вода светена.
Дано достатъчно да съм се молила приживе
и в някой друг живот да бъда опростена.
*En tus labios hay indicious de que existe un paradiso /Son ellos mi aqua bendita te digo/
(По устните ти има знаци, че съществува рай /Защото са като светена вода казвам ти/)

петък, 12 октомври 2007 г.

Ya estoy cansado del "te quero"...*

Уморена съм. Да те обичам на инат.
Писмата си ги пиша до поискване.
Не ми достигат музика и цвят.
Какво отричане на собствените истини.
Омръзна ми. От лутане във нищото.
(Реките ми се смеят до пресъхване.)
От собствени забрани да те имам
и глупаво междувселенно себетърсене.

Ужасно изтощена съм.Да казвам "Искам те".
Завързаните думи ме пресичат.
Да те желая мислено ми е ненужно
когато устните ти се кълнат, че ме отричат.
*Ya estoy cansado del "te quero"...( Вече съм изтощена от "Искам те")

Ще се разсмее вятъра (Ще огласи следите)

Ще се разсмее вятъра виновно.
Много мисли...
ограбени от собствена вина.
И тая обич... ненадейна ще си иде
стопена във последната зора.
Очите никога не виждат...
когато се напивам от тъгата.
Не бях добра. Напразно се ударих
във скърцащите стъпки на мъглата.

Да бъдеш първата любов за мене -
премного нежност ти спестих.
Последна може би. Не ме преглъщай.
И името ми в клетви не търси.

Отивам си. Отдавна забранена.
А вятъра следите ми оглася...
Така е писано. Съдба човешка -
с последната любов да се намразя.