Живота ме осъди - сто пъти на Ад...
а все по-свята в нощите ти влизах.
Очите си препълних с плът и следващ грях.
(А във душата ти - по-чиста от молитва.)
Сърцето си осъдих - сто пъти на Смърт,
а теб най-малко двеста те убивах.
Престори се небето (Наместо дъжд, валеше кръв)
А ти ме искаше от глупост (Или милост.)
А трябваше да сложиш тежък катинар
(Сега в безсъние със раните ти вия).
И сто пъти на непознати да беше ме раздал,
преди до смърт да ти оставя диря...
0 коментара:
Публикуване на коментар