? ??????????????Sweet Beach? ????? ?? ???Rating: 4.3 (348 Ratings)??11 Grabs Today. 96158 Total Grabs. ???
???Preview?? | ??Get the Code?? ?? ?????Coming Home? ????? ?? ???Rating: 5.0 (2 Ratings)??6 Grabs Today. 1809 Total Grabs. ??????Preview?? | ??Get the Code?? ?? ???????Me On The Beac BLOGGER TEMPLATES AND TWITTER BACKGROUNDS ?

четвъртък, 21 декември 2006 г.

Хайде тази нощ да не говорим за очите ми

Хайде тази нощ да не говорим за очите ми

и колко дълбоко кафеви са.

Не мисли за косата ми

как е пораснала

и ръцете ми

защо ли треперят.

Да не говорим за утрото.

Kак си отиваме -

непознати, безименни пътници

как се разделят ръцете ни

и поемаме непрегърнати.

Хайде тази нощ да мълчим.

Прегърни ме.

Не търси във ръцете ми думи.

Ако знаеш как в тишината

обичта мипо-силна се буди.

Не желая, прости да говорим.

Всеки път след толкова приказки

просто идва време "за сбогом"

пак не искам да го изричаме.

Хайде тази нощ да не говорим

колко потъмняват очите ми

когато се съмне

и поемем чужди през дните си.

Хайде тази нощ вместо думи,

вместо нас,

да говорят делата ни

прегърни ме

нека думите

се почувстват ужасно предадени.

вторник, 19 декември 2006 г.

Остави ми бележка

Да си кажем ли сбогом ?!

По - добре не.


Остави ми бележка


на тръгване.


Какво е сбогуване ?! -


надежда за връщане.


Не искам да плевя


фалшиви надежди покълнали.


Толкова време се разминавахме


по своите вечни пътеки -


внезапни, паянтови къщи от чувства,


един от друг уморени.


Да бъдем ли честни ?!


Колко е глупаво


щом толкова време се лъгахме.


Да си кажем в очите - това е последния


момент на лъжливо тъгуване.


И двамата знаем,не ни е по-силите


един за друг да заплачем.


Когато е свършило нещо отдавна


е лесно да се прекрачим.


Като път от отчаяни


дни на отминало


като път от увяхнали спомени...


Все се чудя...


Да си кажем ли сбогом?!


По-скоро не.


Остави ми бележка на тръгване.


Да осъмнем без дрехи


чужди,немили...


е равносилно на


самопогубване.

El baso de Final

Колко глупави улици,

колко много дървета.

Чакаш ли ме ?!

Ето идвам.

Не проклинам липите,

нито завоя,

може би себе си малко.

Може би теб.

Кой режисира сега

този тъжен и смешен спектакъл

как си тръгваме чужди

без време

как се случват просто нещата.

Последна целувка.

Аз знам.

Тази риза е твоя с мръсните чувства

захвърлена на пейката там.

Отдавна ненужна, отдавна презряна.

Надянал си нова...

Отива ти.

Прости ми, не искам да знам

от кога така сме изстинали.

Последна целувка.

Не искам прегръдки.

По дяволите, как ме боли.

А е смешно - даже не виждам от рани по мене следи.

Не мразя, за Бога.

Отдавна не мразя.

Колко просто се случват нещата.

Ти си отиваш.

Последна целувка.

Антракт.

И финал.

А в салона са празни местата.

сряда, 13 декември 2006 г.

Песента на щуреца


И не защото белия щъркел в небето

е белег за пролет

А защото падна първия сняг...

за това е зима.

И ръждясва в мен белотата на предишните пролети

и на предишни любови.

И се смрачава над хребета, а кокичето

си е свряло главата под преспите

и нехае за моята зима.

Колко дълго ще остана на север

и дали ще имзръзна ?

Ще прелее ли в мен топлината

когато те срещнаи дали ще разцъфна

отново ?!

Бих избрала да бъда щуреца,

но днес съм малко студена

спи в сърцето ми непораснала пролет

и расте тихо стаена.

Бих се побрала в песента на щуреца,

но е зима и спи

какво ли разбира той от снега

песента му точно днеска мълчи.

Нощ над Тракия


Тракия изгряваше от тъмното.

Спи града във полите й.

А тя ни носи друга нощ.


При тоя отрицателен прираст на истини

таз нощ

нечестните ще станат честни.

Ще си надене клоуна другото лице...

човешко.

Ще изиграе друг спектакъл.

Да бъде себе си

ролята е трудна,

а салона са празни местата.

Защото публиката не обича,

такива искрени прояви,

категорични истини отрича

и си търси по-други театри.

А Тракия от тъмното изгрява

и тази нощ е по-различна.

Тук спират всички опити да бъда друга.

Оставам между себе си и нищо.

Дай ми глас


Дай ми глас

да прогоня от себе си мислите

с които заспива във мене нощта.

Не съм се измисляла,

но се чувствам рисувана

в някоя приказка

с думи, картинки.

Като малкия принц...

почти вярвам в себе си,

в розата...

но ми мирише на измислици.

Докосна ли се страх ме е,

че ще изчезна,

че ще размацам своята боя.

За това и не плача плаша се,

че да се изтрия бих могла.

И после как ще ме пишеш отново

не помниш нищо мое.

Не ме докосна много дълго

не знаеш запетайките ми даже.

А колко въпросителни пишеш по мене...

Не съм се измисляла.

Но се чувствам рисувана.

По моите листи бледнеят днес думите.

Но няма значение

книгите...все някога

биват продадени,

преоценени,

изгаряни.

Ти само дай ми глас,

да мога да заспя.

Аз ще се моля за себе си

щом избледнея

да ме препише някой след това.

четвъртък, 7 декември 2006 г.


На Стара Загора, Декември.2006 год.

Дай ми свободада избягам от клетките

с който снегът ми затваря очите.

Не ми пращай виелици.

Не съм обещавала,

че ще угаснат звездите

и няма да се римуват думите.

Aз само предполагах...

но намерих убежище

в правите улици на града си.

И събирах изоставени чувства.

Поетите тук...

забравят много от тях по скамейките.

Запълних си дупкитевъв сърцето.

И ти ми стана безличен.

Не ми пращай виелици.

Чадърът отдавна е ничий.

Аз намерих убежище

в правите улици на града си.

И сега съм силна.

Като път.

Като бряг.

Като зов.

Като кръста... и раните.

Като своята мъртва любов.


Добре дошъл във нощта ми.

Почти съм убедена, че те има.

Както съм сигурна в себе си.

В пясъка...

В призраци.

Тази нощще бъда твоя безотговорност.

Нарисувай по моя сатен

низки страсти.

Омърси клетвите за обич

дето стискам в юмруци.

Направи от леглото ми храм за неверници..

.всяка целувка е по кръста пирон.

Само не казвай, че не стига

твоето име да напълни света ми.

От тебе няма да създам вселена.

Ти си само последната капка

във чашата

със страстите,

която ще залее нощта ми.

събота, 2 декември 2006 г.

Bleeding words

Look at me...Damn.
Words are bleeding in my hands
so fragile, so stilly.
What you want me to say,
when I`m feeling like a silly.
My words can`t sleep any more
they`re searching answers.
From their nightmare want to escape
but there`s no answers...
and they have to stay awake.
My words...just missing from me
what can I say to you ?!
How can I find signs from love
after all this things you do ?!
You create me like this
week and delicate
don`t judging me now.
I`m your own mistake.
See my bleading wonds
they`re now purified
don`t come again to me.
I don`t want to cry.
Please just free and let me die
this pain is so deep
my words can`t survive
just...let them to sleep.
Look at me... Damn.
words are slipping to my hands
so helpless, so useless
like the poison blood in my venis.
My words are not strong enough
there souls are so tired
just little serenity from you
that`s all what they desire.

петък, 1 декември 2006 г.

Да Винчи е мъртъв


Няма да дочакам тайната вечеря на душите.

За да разголиш своята

и да ме приковеш

към камъка,

към ножа.

За да усетиш на кръвта ми

мъченическия вкус.

Няма да дочакам да ме изравниш с Исус.

Или себе си със Звяра...

Няма да дочакам тайната вечеря.

Едва ли само трийсет сребърника струвам.

Да пресъздадеш заради мене

най-великото предателство.

Твърде е опасно.

Пък и друг го е направил преди тебе.


Да винчи мъртъв е. Да ти е ясно.