Ще ти кажа, че има час на разсъмване
когато душата ми бяга от тялото
и ляга до теб уморена.
Аз не съм само някакво минало сбъдване
за да тръгна от тук наранена.
Като някое малко момиче - бездомниче,
да потърся другаде щастие.
Нямам сили да бъда далече от тебе,
любовта ми е тихо безвластие.
И само малко по-упорита
от куп природни явления - бедствия.
Платих си билета - да се боря за теб
и се боря дори най-тържествено.
За това ме пусни да си легна до теб,
знаеш има час на разсъмване,
когато ръцете (уж тънък лед)
ме прегръщат и пак ми се сбъдваш.
