Ще се разминем с теб по гарите...
По навик. Вечерта ще скрие
посоката в която тръгваш ти.
От сто живота
мислено си пращаме писма...
и някой глух перон със тебе ни дели.
И нощите ни - лудост или тайна
зоват се сто пъти и сто пъти мълчат,
и срещат хора. Улици... и вятър,
но никога един и същи път.
0 коментара:
Публикуване на коментар