Рисунка

Болят ме устните.

И пръстите.

И цветовете

с които те рисувах... мълчаливо.

Един внезапен мъж без име, изрисуван

по изпотените прозорци на очите.

Болят нозете ми. Земята ги прогаря

с ехтежа на далечните ти стъпки,

но да те спра - аз призрачно ранена...

ужасно мразя всички евтини отстъпки.

Върви. Гласът ти постепенно ще изчезне

и всички мисли в мене ще болят...

до време.

Ще те рисувам после - в спомен лек...

или от плът...

Едничък зов, завинаги останал в мене.