После питай прахта (спомени)

Ще отмия следите ти

преди да се препънат устните във тях.

Всеки спомен си тръгва обратно по дирите

като миг разкаяние превърнат във прах.

Ще си тръгна нелепо, нечакано...истински.

И през някакъв глупав, налудничав смях...

Ех, добре че не плача пред теб до поискване

и не сбирам в дланта си разлъки и страх.
Ще си тръгна. Пред мене ще бягат словата ми....

като мигове мъка от вятър отнесени...

и ще чезнат без време спомени-прах.

После питай прахта... за мен... и за себе си.