Аз съм твоя

Аз съм твоя.

Във миг на ужас...

и когато съм щастлива.

И думите на тези врагове...

не ми отиват.

Аз никога не съм била...

на друг.Не съм и своя.

И като тези думи неизречени у мен

понякога от страх несподелима...

но винаги обречена на теб.

Понякога неказана...

като молитва

или едва прошепната...

Едва.

Когато покрай теб припламват...

и угасват...

до края само аз оставам да горя.

И само ти в сърцето ми...

като любима песен...

понякога останала без глас...

си вечен.

Аз съм твоя.

Дори в последния си час...