Притежателно

Ето аз съм твоя.

Какво означава твоито мълчание.

Не мога да мисля от тичане,

но смъртно познавам очите ти, обич моя.

Наказват ме днес с безразличие.

Не искаш ли мен покорна, смирена ?!

Въпросите парят кат рани отворени...

ти искаш света ми в безумно страдание,

в отломки от болка и спомени.

Какво означава твоито презрение,

чета го в дъха ти пресечен...

Влюбен си в мойто безумно съмнение,

горещите сълзи привечер.

Влюбен си в моето глупаво лутане,

в моето вечно очакване.

Мразиш до лудост моито смирение.

За туй, че съм твоя наказвай ме.

Какво означава твоето тръгване ?!

Не искам да зная.

Уморена съм вече от дишане.

Не искаш ли мен ?!

Всъщност...

няма значение, защото все пак ме имаше.