Ще искам много

Ще искам много. Няма да простиш.

Ще дам във отговор копнежи сиви,

безброй съмнения, и сънища без полет...

имаш ли още очи да ме видиш

като жената,

която посрещаш с усмивка?!

Все още ли вярваш, че мога

да дам на сърцето ти изгреви, залези...

ти днес ме посрещаш с тревога.

И аз оправдавам случайните мисли,

които в дланта задушаваш.

Навярно е много човешко... да тръгнеш

щом знаеш, че само ще страдаш.

Имаш ли още очи да ме видиш...

невинна, ефирна и бяла...

Върви си...сърцето ти бие в заблуда

ще искам много, а ти не умееш...

такава любов да прощаваш.