Твърда съм

(вдъхновено от Анелия Гешева)

Твърда съм...

Като корпус на яхта.

Като мисъл която не пада.

Като миг откровение.

И още сто години

да кръжа край тебе

няма да заплача...

ще се пропукам може би...

като стените у дома...

те страдат от мълчание...

и за всичко имат глътка вина.

Но пък нямат ръце да те спрат...

би казал някой, че са толкова несъвършени...

жалко е... с тях си приличаме...

и от безсилие сме страшно изтощени...

И още сто години да мълчим...

пък каквото остане...

можем още век да изтрадаме...

ний не плачем... крехки сме...

и ще рухнем...

а е страшно... друг дом си нямаме...

Твърда съм...

като корпус на яхта.

Като някакъв тих послеслов...

Като вълча молитва...

Като есен...

Както нашата тежка любов.