Ти ме обичаш

Готова съм. Някой горе е тъжен.

Думите чакат с любов подредени.

Ти ме обичаш... Ти не ме жалиш.

Колко красиво презрение.

Колко очакване, тихо на пръсти

другият пръв да си тръгне.

Да не бъдем винови. Да се прекръстим.

Скрито се молим... сами да осъмнем.

Не сме победени, не са ни пречупили

просто той е решил да си иде.

Колко заблуда в очите ни има,

колко са жалки мечтите

който делим. Сега и открито.

Преди се бленувахме, помниш ли ?!

Като мъртви балади заспиват в кръвта ни

тези изтъркани спомени.

Сега сме ненужни. Страха ни попива

на капки пот върху челото.

Ти ме обичаш... Ти ще си идеш.

От двама ни знам си по-смелия.