На майка ми

Майко,

помилвай ме със топлия си глас

преди съвсем да се изгубя,

почти не е останал полет в нас

подай ръце, макар да ти е трудно.

Откраднах много мигове от други хора,

но в най-красивите от тях,

ми липсваха очите ти... до болка,

и никога... и никога не бях

достойна дъщеря, но те обичам

тъй както тия стихове у мен

понякога несъвършени, искам само

да те намирам в най-ужасния си ден.

И като мъничко дете да се прикривам

зад побелелите ти от любов коси.

Прости ми майко, много съм грешила,

но те обичам както и преди.