Реката мълчи и се влива във себе си.
Не останаха вече морета и пристани.
Няма вече романтични залези.
Две шепи с илюзии тихо сме стиснали.
А малко зад нас е последния отлив
на тази измамена наша любов...
която порастна.
Няма морета. Реката си тръгва без зов.
0 коментара:
Публикуване на коментар