Аз вярвам в мълчаливите моменти

Не искай друга обич. Тежки думи

не казвам никога на глас.

Отричам се от твърдите обвивки.

Аз се топля

със другото, заспало тихо в нас.

Което само нощем се пробужда

с лице на друг, но с име на Любов

като проклятие което ни изгаря

и праща неповторен нийде зов.

И щом узрее нощите ще го изпратят

ще се роди

и в скута ти ще сложи тихо длан

ще бъдеш мой, ще бъда само твоя.

Не искай друга обич да ти дам.

Ще паднат мислите ми,

вятърът ще ги орони

и ако в твоита длан се приземят

не искай друга обич, моите тайни

сами в ръцете ти ще изгорят.

Като наказани от тежка клетва

ще се молят...и може би ще си добър,

за да ги приютиш

като деца останали бездомни

прегърнат в тях, спокойно ще заспиш.

И аз стократно ще докажа любовта си

и аз стократно ще ти върна нежността.

Безкрайно вярвам в мълчаливите моменти

и в обич тежка като име на жена.