Тихо...

Не ме проклинай.

Дадох ти очи,

с който да бленуваш слънце.

Без мене тоя свят ще е незрим.

Не си отивай, любовта ми в спазъм

гърдите ти без жал ще задуши.

Сбогуваш ли се с мен, не се завръщай.

И мислено не ми пиши писма.

Щом нейде обич тръгне... пак не идва

без зов ще чезнат нашите слова.

И ний ще чезнем - хора-сенки,

oстнали без думи и без сетива.

Ненужни... никому ненужни

случайни скитници без имена.

Не се сбогувай.Не мисли, че ненайдено

съдбата ще ни срещне с тебе пак.

Щом нейде обич тръгне... тя не чува

и няма връщане назад.

Не си отивай.Ще прелее тишината.

И тоя свят ще бъде тих.

Ще викаш ти и няма да те чуя.

И ще останем толкова сами...