Ти с който си делим света

Ти с който си делим света...
върни ми половината.
И му тегли чертата.
В очите ти е толкова претъпкано,
че съм излишна. Заболя ме главата
от ехтежа на толкова стъпки.
И винаги чужди.

Ти с който си делим света...
къде се изгубихме?!
И тая улица изглежда безсловесна
и безкрайна. Да бягаме...
преди да ни погълне самотата...
Там капят техните сълзи...
а локвите съм изкопала аз... ала отдавна.

Ти с който си делим света...
Върни ми половината.
И без това той целия е твой.
Но за пред хората...
ще бъда силна.
Дано успееш да ги сътвориш...
през измеренията. На мен подобни.
Че инак ти вселенно си обречен...
да не си щастлив...