Присъда

Не. Тази нощ ще падне от никъде.

Като присъда... Изречена веднъж,

но доживотна.Ще си пишем писма...

и някои от тях ще са значими.

Писма които няма да получим...

много думи, но никога несподелими.

Защото тези гълъби, които ползваме...

объркват винаги посоките... Неволно.

Словата ни ще паднат другаде. Отново.

И ще угасват някъде без зов...

Съдбата ни е толкова човешка...

неволно се разминахме, Любов !

Не. Тази нощ ще падне. Ще се сгромоляса.

Отново във краката ни, Любов...

Като проклятие... обречена да чезне

сама... без думи и без зов...