Незавършено

Тази нощ сме я сънували.

Отдавна.

Като приказка...

сънувана на глас.

На масата е седнал разказвача...

говори... и поглежда често в нас.

Какво написахме със теб ?!

Не знам... Рисувам мостче.

От другата страна ти път строиш...

и все така съдбите криволичат

и всеки път от мене се делиш.

Опитахме ли се изобщо да се стигнем,

нима прескачахме от ред на ред?!...

Нали във приказките всички се обичат...

а аз не стигнах никога до теб.

На масата е седнал разказвача...

объркан, тих... към нас поглежда със печал......

героите му вечно разделени...

а приказката без финал.