Повод за небе

Една дъга, която да ме мами

(И няколко реалности край нея).

Едно мълчание, препълнено от думи

И няколко любови да се смеят...

Веднъж и аз да имам нещо в джоба

(Квартално кино и билети за на никъде).

Такава съм от няколко столетия -

бездомна котка, свикнала да бъде ничия.

Намерих си и хора... да ме съжаляват.

И няколко портрета за да ме обичат.

Приятели с които да споделям масата...

а всъщност истински да ме отричат.

И вече ми е навик да се влюбвам в изгреви.

Усмихвам ти се... Вярвай ми, че съм добре.

Една дъга, която да ме мами сутрин...

е всъщност хубав повод за небе.