Излъгах ли го? Той ли се излъга?
Кога съм го раздала целия на вятъра?
Не ми остана нищо - шепа егоизъм,
сълзлива реплика към края на театъра.
И много вечери на чужди постановки.
А на душата си се клех да бъда своя.
Една игра... без стъклени пантофки
в която нямам име. А не бях и твоя.
Каква ирония за щастие и лудост.
И роклите ми се подреждат кат декори.
Излъгах ли го? Той ли се излъга?
Дали дъждът от мъка се престори?!
А на душата й се клех да имам всичко.
(Зад ъгъла по малко ме открадват)
и свалят някъде декорите и реквизита...
Звездите са студени. А не ме и радват.
0 коментара:
Публикуване на коментар