Боже, продъних земята ти...
(Тя пък глухо изписка в нозете ми.)
Не получих ни прошка, (но съдници...)
и заченах сълзите си в цвете.
Всеки мъж се превърна в пристанище,
от което аз само отплавах...
Знам, след толкова бури ще съмне.
(Вместо мен, просто никой не страда.)
А пък аз цял живот ги изплаквах.
(От сълзите им пих на разсъмване.)
И съм цялата тихо очакване...
всеки следващ, като пръв да си тръгне.
0 коментара:
Публикуване на коментар